Кое скривалище е по-безопасно?
Анна Гин е журналистка и писателка, живее в украинския град Харкив. Тя даде особено позволение на Клуб Z да разгласява Дневника ѝ на български.
17 юни 2025 година
Дъщерята ми написа от Израел: " Не се коси, мам, ние сме в скривалището. Много е шумно, гърми, само че не е ужасно ".
Страшно е.
Не можеш да различиш днешните фотоси на Киев и Тел Авив. Беда. Смърт, кръв, пожари, опустошения.
Родителите, неоткъсващи очи от крана, който загребва руините на многоетажната постройка в столицата. Абсолютно непоносима панорама. Те чакат, имат вяра, че синът им е жив. С тях чака и има вяра цяла Украйна.
Един наследник написа от Петах Тиква, че неговите мама и баща са починали за една секунда. Пряко улучена жилищна сграда. Родителите му били в скривалището, това обаче не ги избавило. Заедно с него скърби цял Израел.
Да, войните при нас са разнообразни. По доста параметри. Но имат и доста прилики. Съседи терористи – май това е основната аналогия. Ние се изправяме срещу тях с интервенциите " пейджър " или " паяжина ", които се приготвят с години, с цел да бъдат унищожавани точково военни нарушители и смъртоносни производства. А те хвърлят бомби и ракети върху нашите спящи градове. Те друго не умеят.
Щерката ми написа:
" Мам, ние сме норм, без суматоха, слушаме тиловата работа, те ни подсещат за всичко. За изнасяне в скривалището имаме към десетина минути, спрямо Харкив – жив лукс. "
Разкош.
Днес по време на кучешката разходка чух разногласието на двама възрастни мъже. Един сподели: " При тях там най-малко естествени скривалища има ", - а втория му отговори " …обаче пък там те нямат излаз, като в клопка са ".
И едното, и другото е правилно.
Щерката ми написа:
" Предупредиха ни никой да не рискува да пресича сухопътната граница с Египет, 100 % ще те гръмнат или заколят ".
Светът е полудял. Простете ми тази простащина. И към този момент изобщо не е интересно какво ще изръси за следващ път Тръмп на своя уебсайт. Всичко знаем: " Путин е положително момче, Байдън е отговорен за всичко, хайде да сключваме покупко-продажби, а всяка една инцидентно взета страна отново ще я създадем велика ".
Мъка. Харковският класик би споделил: " Доналд, имаш скучно лице ". (Алюзия с израза " Имаш скучно лице, Миша! Никой няма да ти даде пари! – казано от кмета на Харкив Кернас на губернатора на Харкивската област Михаил Добкин, когато той реши да издигне своята кандидатура за президент на Украйна – бел. прев.)
Какво можем да създадем? Струва ми се, единствено да се борим. Няма никакви дипломатически способи да се победят властнически режими. Това към този момент е очевадно.
Страшно ли е? Да, несъмнено. Но нямаме различен вид. Апропо, пиша в " гаража " – време е за цигара в " индустриалния развой ".
Сирената вие като полудяла.
Дали ме е гняв, че за повече от три години от огромната война (макар че по-правилно е да се каже – за единайсет години!) в Харкив не построиха нито едно смислено укритие? Е, без да броим тези няколко, вкопани в земята за телевизионните фрагменти. Да, доста ме е гняв. Мисля, че в Суми, в Одеса, Днепър, та даже и в Киев обстановката с сигурността не е доста по-добра.
Но, дублирам, а какви други разновидности имаме? Хайде, да сме почтени – други никакви. Само да се бием. И дано тези, които ще доживеят Победата, след това ще разнищват градежите на скривалищата и други кървави схеми.
Простете за объркания изказ – пия успокоителни хапчета, мислите ми се объркват.
Щерката ми написа:
" Излязохме от скривалището. Ужас, по какъв начин ми се спи ".
Усмихнах се. Нека това да е най-големият " смут " в твоя живот.
П.С. Миналата нощ в Киев съветските ракети и дронове убиха 14 души, над 100 са потърпевши. Родителите към момента чакат кога спасителите ще разчистят руините на входа в блока, където живееше техния наследник.
Харкив е с вас, хора. Дръжте се.
***
На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на нашествието Харкив непрекъснато е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 година популацията на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по величина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да изоставен града, преселвайки се в други райони или напускайки страната.
Но въпреки всичко през днешния ден в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, по какъв начин се пробват да живеят пълноценно и почтено ни споделя във " Военният дневник на една харкивчанка " украинската журналистка и писателка Анна Гин.
Превод Валентина Ярмилко
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
17 юни 2025 година
Дъщерята ми написа от Израел: " Не се коси, мам, ние сме в скривалището. Много е шумно, гърми, само че не е ужасно ".
Страшно е.
Не можеш да различиш днешните фотоси на Киев и Тел Авив. Беда. Смърт, кръв, пожари, опустошения.
Родителите, неоткъсващи очи от крана, който загребва руините на многоетажната постройка в столицата. Абсолютно непоносима панорама. Те чакат, имат вяра, че синът им е жив. С тях чака и има вяра цяла Украйна.
Един наследник написа от Петах Тиква, че неговите мама и баща са починали за една секунда. Пряко улучена жилищна сграда. Родителите му били в скривалището, това обаче не ги избавило. Заедно с него скърби цял Израел.
Да, войните при нас са разнообразни. По доста параметри. Но имат и доста прилики. Съседи терористи – май това е основната аналогия. Ние се изправяме срещу тях с интервенциите " пейджър " или " паяжина ", които се приготвят с години, с цел да бъдат унищожавани точково военни нарушители и смъртоносни производства. А те хвърлят бомби и ракети върху нашите спящи градове. Те друго не умеят.
Щерката ми написа:
" Мам, ние сме норм, без суматоха, слушаме тиловата работа, те ни подсещат за всичко. За изнасяне в скривалището имаме към десетина минути, спрямо Харкив – жив лукс. "
Разкош.
Днес по време на кучешката разходка чух разногласието на двама възрастни мъже. Един сподели: " При тях там най-малко естествени скривалища има ", - а втория му отговори " …обаче пък там те нямат излаз, като в клопка са ".
И едното, и другото е правилно.
Щерката ми написа:
" Предупредиха ни никой да не рискува да пресича сухопътната граница с Египет, 100 % ще те гръмнат или заколят ".
Светът е полудял. Простете ми тази простащина. И към този момент изобщо не е интересно какво ще изръси за следващ път Тръмп на своя уебсайт. Всичко знаем: " Путин е положително момче, Байдън е отговорен за всичко, хайде да сключваме покупко-продажби, а всяка една инцидентно взета страна отново ще я създадем велика ".
Мъка. Харковският класик би споделил: " Доналд, имаш скучно лице ". (Алюзия с израза " Имаш скучно лице, Миша! Никой няма да ти даде пари! – казано от кмета на Харкив Кернас на губернатора на Харкивската област Михаил Добкин, когато той реши да издигне своята кандидатура за президент на Украйна – бел. прев.)
Какво можем да създадем? Струва ми се, единствено да се борим. Няма никакви дипломатически способи да се победят властнически режими. Това към този момент е очевадно.
Страшно ли е? Да, несъмнено. Но нямаме различен вид. Апропо, пиша в " гаража " – време е за цигара в " индустриалния развой ".
Сирената вие като полудяла.
Дали ме е гняв, че за повече от три години от огромната война (макар че по-правилно е да се каже – за единайсет години!) в Харкив не построиха нито едно смислено укритие? Е, без да броим тези няколко, вкопани в земята за телевизионните фрагменти. Да, доста ме е гняв. Мисля, че в Суми, в Одеса, Днепър, та даже и в Киев обстановката с сигурността не е доста по-добра.
Но, дублирам, а какви други разновидности имаме? Хайде, да сме почтени – други никакви. Само да се бием. И дано тези, които ще доживеят Победата, след това ще разнищват градежите на скривалищата и други кървави схеми.
Простете за объркания изказ – пия успокоителни хапчета, мислите ми се объркват.
Щерката ми написа:
" Излязохме от скривалището. Ужас, по какъв начин ми се спи ".
Усмихнах се. Нека това да е най-големият " смут " в твоя живот.
П.С. Миналата нощ в Киев съветските ракети и дронове убиха 14 души, над 100 са потърпевши. Родителите към момента чакат кога спасителите ще разчистят руините на входа в блока, където живееше техния наследник.
Харкив е с вас, хора. Дръжте се.
***
На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на нашествието Харкив непрекъснато е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 година популацията на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по величина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да изоставен града, преселвайки се в други райони или напускайки страната.
Но въпреки всичко през днешния ден в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, по какъв начин се пробват да живеят пълноценно и почтено ни споделя във " Военният дневник на една харкивчанка " украинската журналистка и писателка Анна Гин.
Превод Валентина Ярмилко
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ